Jun 4, 2017, 1:44 PM

Защо

  Poetry
695 2 9

Искам някой да ми отговори

на този абсурден въпрос

или в стих с мен да поспори,

ако е умен, а аз бил съм прост.

 

Защо човек се ражда-умира

на тази планета Земя

и за себе си всичко прибира

като същинска ламя?

 

Нали е създаден уж от Бога

да съзижда, да не руши,

а носи разруха, носи тревога

във нечии чужди души !? 

 

Нали е създаден уж да обича

той всеки себеподобен

и дали на всеки прилича 

да има камък надгробен!?

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Исмаил Али All rights reserved.

Comments

Comments

  • Напоследък влизам рядко и за малко, но в никакъв случай не ти се сърдя! За мен ти си оставаш един добър човек и приятел! Не обичам да изтъквам недостатъци, аз самата съм с толкова много! Бъди благословен, Исмаиле и не спирай да пишеш!
  • Благодаря ти, Руми! Помислих си, че ми се сърдиш за предишните ми публикации и ми беше тегаво тези дни! Не обръщай внимание на писанията ми! Синът ми също ходи на гурбет в Англия и знам, че не е предател, но не мога да се въздържам...и пиша тези неща и ми олеква. Много хора ми се сърдят, а Иван Крайски, който смятам за приятел ме нарече кон с капаци, за което не го виня! За добро или лошо такъв съм и такъв ще си остана! Благодаря ти от сърце!
  • Въпросът ти съвсем не е абсурден, Исмаиле и всеки би ти отговорил по свой собствен начин! Бог ни е създал равни, но със свободна воля, дал ни е също така разум и сърца, от там нататък всеки сам решава...
    Приеми моите поздрави!
  • Благодаря, Иржи! Чета те! Разсмиваш ме, а това е достатъчно!
  • Бях решила да ти отговоря в стих,Исмаиле,както ти предложи,но се отказах....Нямам настроение.Като произведение е чудесно,макар,че бих поспорила на едно-две места...А ти дали защото нямаше роля в предишното,не прочете и следващия ми стих?Майтапя се,разбира се!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...