Зои (Живка Иванова)
26 250
21.08.2007 г., 1:33 ч.

Защо? 

  Поезия
623 0 3

Погледнах във очите ти и огънят им ме запали,
усети ли тогава ти пожара, ръцете свои сгря ли?
ако не, защо тогава бяха тъй горещи.
В мрака мой запали милиони свещи...

Защо тогава не остави поне една свещичка ти за днес,
когато е така самотно, тъмно и от слънце няма вест?
Защо тогава не остави в очите си поне една искра,
да може в лабиринта тъмен и студен да има малко топлина?

Душата ми бе гладна и самотна, а ти протегна свойта длан,
а в нея имаше от всичко, нахраних я без свян.
След твоите нозе оставаше да свети тъй ярка светлина,
че последвах твоите пътеки и радвах се на тази топлина.

Защо тогава не остави, поне една трошичка за сега,
когато самотна и от глад умира моята душа?
Защо тогава не утъпка поне една пътека за сега,
когато тъжна и безпътна страда моята душа?

© Живка Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??