Сама затръшнах външната врата,

не исках да повярвам в теб

и в първите минути самота

сърцето ми превърна се във лед!

Не чух аз думите неказани

и погледа със мъка не видях...

очите, от сълзи размазани...

сърцето бе превърнато във прах!!!

Сега тъжа по спомени сломена,

не мога времето да спра,

изпуснах птичката ранена...

ех, как да върна любовта!!!

Защо  след мен не тръгна ти,

защо ме пусна във нощта,

защо... сърцето ми мълчи,

защо изпуснах  любовта!!!!