Jul 8, 2011, 10:33 PM

Защо

  Poetry » Love
1.1K 0 1

Сама затръшнах външната врата,

не исках да повярвам в теб

и в първите минути самота

сърцето ми превърна се във лед!

 

Не чух аз думите неказани

и погледа със мъка не видях...

очите, от сълзи размазани...

сърцето бе превърнато във прах!!!

 

Сега тъжа по спомени сломена,

не мога времето да спра,

изпуснах птичката ранена...

ех, как да върна любовта!!!

 

Защо  след мен не тръгна ти,

защо ме пусна във нощта,

защо... сърцето ми мълчи,

защо изпуснах  любовта!!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...