villy_f@abv.bg (Вили) villy_f@abv.bg (Вили)
28
8 jul 2011, 22:33

Защо

1.1K 0 1

Сама затръшнах външната врата,

не исках да повярвам в теб

и в първите минути самота

сърцето ми превърна се във лед!

 

Не чух аз думите неказани

и погледа със мъка не видях...

очите, от сълзи размазани...

сърцето бе превърнато във прах!!!

 

Сега тъжа по спомени сломена,

не мога времето да спра,

изпуснах птичката ранена...

ех, как да върна любовта!!!

 

Защо  след мен не тръгна ти,

защо ме пусна във нощта,

защо... сърцето ми мълчи,

защо изпуснах  любовта!!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0