20.11.2011 г., 11:33

Защо

649 0 4

Защо

 

Не знам защо е погледът ти тъй студен?!

Навярно не, че твоите очи са сини.
До днеска мислех, че със тях съм награден.
Но лошият късмет и мене  не  подмина…

 

Баналната история се случи с мен…
Тъй както се е случвала и с много други.
От сините очи бях силно впечатлен...
Но и аз за теб съм бил Човекът за услуги!..

 

Къде се изпари  и нашата любов?!
Но чувствам,  че и между нас е вече празно.!
Ти може би при мене си дошла на лов
и си ме хванала със хватките си разни!?

 

Не бих желал нещата да стоят така!
И досега да сме живели със лъжата...
Аз искренно на теб ти бях подал ръка,
но виж какво от теб получих  за отплата?!

 

Не ми е криво толкова, че не ме щеш!
Но за това, че си се крила зад лъжата!
Аз знам, че ти пред нищо няма да се спреш.
Защото ти навсякъде си със торбата…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това не се е случило със мен!И дано не се случи...Изживял съм го , чрез добри приятели!
  • Нека си ходи с торбата!Не ти трябва такова имане!
    Поздрав за стиха!
  • Ооооо! Нищо, губи тя! Поздрав!
  • Жалко,че се е получило така с теб.Но не съжалявай за нищо Христо,някой ден ще срещнеш щастието.Някой ден ти ще си щастливия,а тя ще бъде нещастната защото те е ранила и лъгала!Все пак рано или късно лъжите излизат наяве.Късмет и поздравления за творбата!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...