16.09.2011 г., 9:44  

Защо

1K 1 0

Някъде край Одрин

летяха куршуми без брой,

войници стояха безмълвни,

готови за решителен бой!


Нямаха изход, нито надежда,

но крепеше ги сила една,

смъртта, че в очите поглеждат

в последна атака, в последна война!

 
Млад войник патрони зарежда,

изпълнен с надежда за последен двубой,

атака повежда и глава не свежда...

Да! ще загине, но ще бъде герой!

 
Падаха наши, падаха ваши,

защо е всъщност тази война?
Кому е нужно, на чии интереси
да разплачат вдовица една?

                                                              
Посвещава се на всички, загинали в боевете край Одрин, по време на Балканската война!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...