Някъде край Одрин

летяха куршуми без брой,

войници стояха безмълвни,

готови за решителен бой!

Нямаха изход, нито надежда,

но крепеше ги сила една,

смъртта, че в очите поглеждат

в последна атака, в последна война!

 
Млад войник патрони зарежда,

изпълнен с надежда за последен двубой,

атака повежда и глава не свежда...

Да! ще загине, но ще бъде герой!

 
Падаха наши, падаха ваши,

защо е всъщност тази война?
Кому е нужно, на чии интереси
да разплачат вдовица една?

                                                              
Посвещава се на всички, загинали в боевете край Одрин, по време на Балканската война!