16 сент. 2011 г., 09:44  

Защо

1K 1 0

Някъде край Одрин

летяха куршуми без брой,

войници стояха безмълвни,

готови за решителен бой!


Нямаха изход, нито надежда,

но крепеше ги сила една,

смъртта, че в очите поглеждат

в последна атака, в последна война!

 
Млад войник патрони зарежда,

изпълнен с надежда за последен двубой,

атака повежда и глава не свежда...

Да! ще загине, но ще бъде герой!

 
Падаха наши, падаха ваши,

защо е всъщност тази война?
Кому е нужно, на чии интереси
да разплачат вдовица една?

                                                              
Посвещава се на всички, загинали в боевете край Одрин, по време на Балканската война!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...