Sep 16, 2011, 9:44 AM  

Защо

  Poetry
1K 1 0

Някъде край Одрин

летяха куршуми без брой,

войници стояха безмълвни,

готови за решителен бой!


Нямаха изход, нито надежда,

но крепеше ги сила една,

смъртта, че в очите поглеждат

в последна атака, в последна война!

 
Млад войник патрони зарежда,

изпълнен с надежда за последен двубой,

атака повежда и глава не свежда...

Да! ще загине, но ще бъде герой!

 
Падаха наши, падаха ваши,

защо е всъщност тази война?
Кому е нужно, на чии интереси
да разплачат вдовица една?

                                                              
Посвещава се на всички, загинали в боевете край Одрин, по време на Балканската война!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...