16 sept 2011, 9:44  

Защо

  Poesía
1K 1 0

Някъде край Одрин

летяха куршуми без брой,

войници стояха безмълвни,

готови за решителен бой!


Нямаха изход, нито надежда,

но крепеше ги сила една,

смъртта, че в очите поглеждат

в последна атака, в последна война!

 
Млад войник патрони зарежда,

изпълнен с надежда за последен двубой,

атака повежда и глава не свежда...

Да! ще загине, но ще бъде герой!

 
Падаха наши, падаха ваши,

защо е всъщност тази война?
Кому е нужно, на чии интереси
да разплачат вдовица една?

                                                              
Посвещава се на всички, загинали в боевете край Одрин, по време на Балканската война!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...