26.11.2009 г., 20:19

Защо

1.2K 0 2

                                           Защо, кажи, не мога аз да съм с тебе?

                                           Защо, кажи, е тайна нашата любов?

                                            Нали всеки има право да обича,

                                            а страдам аз, защо?

 

                                            Защо в прегръдките на мрака,

                                             слънчев лъч изгрява в моето сърце?

                                            Защо ние крием се в тъмнината

                                            и любовта така грешна е, защо?

 

                                            Защо, затворя ли очи, те виждам

                                            как целуваш моето лице,

                                            и в прегръдките на любовта красива,

                                            а всъщност плаче моето сърце?

 

                                           Защо в съня си съм така щастлива,

                                           така прекрасен е целият живот,

                                            защо обичам тет кажи ми,

                                            а друг в леглото ми лежи?

 

                                            И ден след ден така живея,

                                            и мечтая ти да си до мен,

                                            да заспивам с мисълта, че ме обичаш,

                                            да те виждам, щом отворя аз очи. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тодорка Стойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...