Nov 26, 2009, 8:19 PM

Защо

  Poetry » Love
1.2K 0 2

                                           Защо, кажи, не мога аз да съм с тебе?

                                           Защо, кажи, е тайна нашата любов?

                                            Нали всеки има право да обича,

                                            а страдам аз, защо?

 

                                            Защо в прегръдките на мрака,

                                             слънчев лъч изгрява в моето сърце?

                                            Защо ние крием се в тъмнината

                                            и любовта така грешна е, защо?

 

                                            Защо, затворя ли очи, те виждам

                                            как целуваш моето лице,

                                            и в прегръдките на любовта красива,

                                            а всъщност плаче моето сърце?

 

                                           Защо в съня си съм така щастлива,

                                           така прекрасен е целият живот,

                                            защо обичам тет кажи ми,

                                            а друг в леглото ми лежи?

 

                                            И ден след ден така живея,

                                            и мечтая ти да си до мен,

                                            да заспивам с мисълта, че ме обичаш,

                                            да те виждам, щом отворя аз очи. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тодорка Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...