26 нояб. 2009 г., 20:19

Защо

1.2K 0 2

                                           Защо, кажи, не мога аз да съм с тебе?

                                           Защо, кажи, е тайна нашата любов?

                                            Нали всеки има право да обича,

                                            а страдам аз, защо?

 

                                            Защо в прегръдките на мрака,

                                             слънчев лъч изгрява в моето сърце?

                                            Защо ние крием се в тъмнината

                                            и любовта така грешна е, защо?

 

                                            Защо, затворя ли очи, те виждам

                                            как целуваш моето лице,

                                            и в прегръдките на любовта красива,

                                            а всъщност плаче моето сърце?

 

                                           Защо в съня си съм така щастлива,

                                           така прекрасен е целият живот,

                                            защо обичам тет кажи ми,

                                            а друг в леглото ми лежи?

 

                                            И ден след ден така живея,

                                            и мечтая ти да си до мен,

                                            да заспивам с мисълта, че ме обичаш,

                                            да те виждам, щом отворя аз очи. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тодорка Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...