26 нояб. 2009 г., 20:19

Защо

1.2K 0 2

                                           Защо, кажи, не мога аз да съм с тебе?

                                           Защо, кажи, е тайна нашата любов?

                                            Нали всеки има право да обича,

                                            а страдам аз, защо?

 

                                            Защо в прегръдките на мрака,

                                             слънчев лъч изгрява в моето сърце?

                                            Защо ние крием се в тъмнината

                                            и любовта така грешна е, защо?

 

                                            Защо, затворя ли очи, те виждам

                                            как целуваш моето лице,

                                            и в прегръдките на любовта красива,

                                            а всъщност плаче моето сърце?

 

                                           Защо в съня си съм така щастлива,

                                           така прекрасен е целият живот,

                                            защо обичам тет кажи ми,

                                            а друг в леглото ми лежи?

 

                                            И ден след ден така живея,

                                            и мечтая ти да си до мен,

                                            да заспивам с мисълта, че ме обичаш,

                                            да те виждам, щом отворя аз очи. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тодорка Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...