15.07.2025 г., 17:58

Защо

192 0 0
Защо са драмите на нашите тийнейджърски                                                                 (на юношеските) години? Защо са хилядите ужасяващи скандали без истински причини? Защо е туй усещане, че всеки, покрай нас пропъплил, ни е крив,                                     че е животът у дома безкрайно скучен, сив;     че никой тук не ни разбира и колко пъстри, цветни,   шарени сме никой не съзира... Защо са тез изгубени безценни дни тез пропилени часове и тез прахосани минути и толкова напътствия любящи,                       съвети мъдри и добри              от гордост заглушени и никога нечути? И толкова красива обич не протекла,                                                        не оживила наште вени, и толкоз мигове на радост - не състояли се, несподелени... Защо е смешното ни ежене и правене напук?                      Защо е тоз душевен махмурлук на човека от себе си опиянен,                                                   със себе си препил, напълно сигурен, уверен,                                  че преди него никой не е бил                                 и никой нищичко не е открил? Защо е таз потребност на човека да бъде откривател защо е таз необходимост да докаже,                                                  че е смел мореплавател? И да достигне сам                                 до Там- без значение къде-                     някъде си там,                   но САМ... Без стари карти,                              без старомодния компас- да слуша само вътрешния,                                            собствения глас.          Да казва много пъти  "Аз", "Аз", "Аз", докато с болка във сърцето да открие,   че важното в живота не е АЗ, а НИЕ; докато, с помощ от приятел                                            или пък сам,                                  да разбере, че там -                                                                   вътре в него                              и в работата с непокорното му его се крие най-значимото от всички Там. Защо отнема ни тъй дълго време да приемем, че трябва първо много да дадем              преди и мъничко от някого да вземем? Защо понякога забравяме уроците          и заблужденията, и пороците, родители на свой ред щом и ние станем и с възпитанието на децата наши                 уверено, чевръсто се захванем? Защо преструваме се, че ние никога не сме грешили,              че сме безукорни,                                       че сме носители на суперсили? Защо не вярваме,                  че нещо трайно у децата си сме изградили и че посяли сме у тях успешно семето на добротата, че сме му дали почва и влагата на обичта,                                                                    и светлината                               и то развило е необходимите му сили? Защо, познали у децата наши пробуждащите се мореплаватели, наместо да останем с тях разбиращи и вярващи,                                                                     напътстващи приятели,           превръщаме се на моменти в зли и ужасяващи предатели?  Мърморим, мъмрим, преиграваме и важности ненужни си предаваме.              Защо и пак защо играем тез игри   и причиняваме си зло?   А уважението, обичта, признателността -                                                               повярвайте ми - тях ги има! И да не бяха те сковани на честолюбието, гордостта и страховете в тежката сурова зима, те биха блеснали,                               те биха сгрели дланите изстинали, поискали ни биха даже прошка                                                   за грешките отминали. Но в гордата душа                                 те раснат плахи и свенливи,                      оказват се безкрайно срамежливи. Не траят те да бъдат сочени нравоучително със пръст,                                  да бъдат хокани, ругани и притискани. И получаваме ги, щом узреят                                       и достигнат до реалния си ръст, и щом дочакаме ги търпеливо, с вяра,                                                                 без да ги изискваме. Е, значи навигацията трябва да е лека, деликатна,             а илюстрацията с личен пример - акуратна.   Защо и пак защо...   На всички тез въпроси всъщност                                                         мисля отговора вече знам.    За жалост всеки трябва да открие                                                             и приеме Истината сам.                                                                                        Ма Ро Ка 12-14.05.2024 година  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марчела Камала Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...