27.06.2014 г., 20:55

Защо?

507 1 0

Какво стана? 

Уж любов голяма,

а сега следа почти няма.

Защо? Писнах ти?! 

Много бързо човек забравя, когато

две сърца с километри разделени са.

Как за миг не престанах за теб да мисля,

любов голяма? 

Давай, признай, не ме мъчи, когато

искам да ме галиш с топли лъчи!  

Ти дори не вдигаш този телефон...

Ако бе се случило нещо с мен, 

как щеше да разбереш, любов? 

Тогава ще да се обвиняваш, ала

късно ще е! 

Защо така с чувствата се подиграваш?

Как те силно блестяха като огнени звезди,

а сега... сега те стоят и те чакат в мрака...

Как така не ме разбра, не ме разбра

защо? 

Защо спираш ме да ти показвам колко 

обичам и желая те? 

Защо възползваш се от това, че не 

мога да ти се сърдя? 

Възползвай се, 

но това не трябва да те успокоява,

а напротив, трябва да те смущава!

От факта, че вече мисля те от тях!

Мисля те от тях - хората! 

А аз, глупаво детенце вярвах и мечтах.

Все едно в приказка живях!

Като дете танцуващо и радващо се под

дъжда. 

Ала колкото и да е красиво, накрая

винаги се мокриш и се разболяваш!  

Ти просто вярваш на друг да те води

и все едно по облаците ходиш. Не, не, не... не е така!

Всичко е една лъжа, разбила детската мечта!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...