/ На мен Хелоуин ми не требе!/
Тя има походка
на гъвкава котка
и поглед фатално зелен.
Така ме фиксира...
Сърцето ми спира
и падам покорно във плен.
С усмивка потайна,
пристига незнайна
все някъде към полунощ.
Тя в мене се впива,
с коси ме завива,
изпива ми цялата мощ.
Разрошена, потна,
направо страхотна,
ухае на бор и ела.
Но аз се терзая
и искам да зная:
Защо и е тази метла!?
© Vasil Ivanov Всички права запазени