/ На мен Хелоуин ми не требе!/
Тя има походка
на гъвкава котка
и поглед фатално зелен.
Така ме фиксира...
Сърцето ми спира
и падам покорно във плен.
С усмивка потайна,
пристига незнайна
все някъде към полунощ.
Тя в мене се впива,
с коси ме завива,
изпива ми цялата мощ.
Разрошена, потна,
направо страхотна,
ухае на бор и ела.
Но аз се терзая
и искам да зная:
Защо и е тази метла!?
© Vasil Ivanov All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
