thedac (Димитър Драганов)
873 1129
28.05.2021 г., 16:59 ч.

Защо? 

  Поезия
352 3 9

Защо ли се мразим? Защо се презираме?
Защо да говорим на пътя не спираме?
Защо сме далечни и някак си чужди –
тела безсърдечни пред топлата нужда

след тежка умора приятел да чуем,
да седнем на двора и мир да нахлуе,
когато душата е вече решила,
че няма защо да се бори насила?

Защо се венчаем, когато в главите
любовният наем, пречупил съдбите,
оставя следите и тича в тъмата,
където е детско хвърчило душата?

Защо ли сме тихи, покорни и тъжни?
Защо на невидима сила сме длъжни?
Защо ли не пеем високо и смело,
а тъжно линеем с тъгата начело?

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз смятам така, Mitvans (Иван Митов). Благодаря Ви за споделените мисли! Бъдете здрави!
  • Харесва ми! Животът наистина е любов, а любовта - живот! Който обича и не мрази и живее в хармония с природата и всемира, той дълго живее и превръща живота в песен!
  • Животът е едно пътуване, в което създаваме себе си! Питайки и търсейки отговори! Хареса ми!
  • Бъди благословен за разсъжденията си!
  • Според мен в повечето си измерения животът е любов, Румяна Щерева.
  • Хубаво щеше да бъде ако е само любов, ама не е!
  • Животът е просто любов.
  • Въпросите които задаваш, дават на живота ни смисъл! Поздравления
  • Защо ли се раждаме, защо ли умираме?
    Защо изтъркалят се безвъзвратно годините?
    И ние понесени в този инерционен кръговрат,
    защо губим смисъла на този живот?

    Атой какъв е?
Предложения
: ??:??