13.02.2024 г., 10:25

Защо?

783 1 0

Не ме боляха двата дроба,

сърце, главата и корем.

Вярвай, далече съм от гроба,

от опелото пък-съвсем.

 

Ала вси защо желаят

за мен настъпил да е краят

и аз да съм в небитието?

Да ме няма, общо взето!

 

На хора много аз помогнах,

в живота дадох им аванс.

Егото си превъзмогнах

и стоях отзад, в миманс.

 

Пари не исках и облаги,

нито приказките благи.

Пък който беше настрани

гледа да ме нарани.

 

Човешка някаква природа!

А аз се чудя и до днес

каква е тяхната изгода

да ми гонят те карез?

 

Не съм Христос, но опрощавам.

За враговете се раздавам.

Дано във другият живот

отново да съм дон Кихот!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...