Не ме боляха двата дроба,

сърце, главата и корем.

Вярвай, далече съм от гроба,

от опелото пък-съвсем.

Ала вси защо желаят

за мен настъпил да е краят

и аз да съм в небитието?

Да ме няма, общо взето!

На хора много аз помогнах,

в живота дадох им аванс.

Егото си превъзмогнах

и стоях отзад, в миманс.

Пари не исках и облаги,

нито приказките благи.

Пък който беше настрани

гледа да ме нарани.

Човешка някаква природа!

А аз се чудя и до днес

каква е тяхната изгода

да ми гонят те карез?

Не съм Христос, но опрощавам.

За враговете се раздавам.

Дано във другият живот

отново да съм дон Кихот!