Feb 13, 2024, 10:25 AM

Защо?

782 1 0

Не ме боляха двата дроба,

сърце, главата и корем.

Вярвай, далече съм от гроба,

от опелото пък-съвсем.

 

Ала вси защо желаят

за мен настъпил да е краят

и аз да съм в небитието?

Да ме няма, общо взето!

 

На хора много аз помогнах,

в живота дадох им аванс.

Егото си превъзмогнах

и стоях отзад, в миманс.

 

Пари не исках и облаги,

нито приказките благи.

Пък който беше настрани

гледа да ме нарани.

 

Човешка някаква природа!

А аз се чудя и до днес

каква е тяхната изгода

да ми гонят те карез?

 

Не съм Христос, но опрощавам.

За враговете се раздавам.

Дано във другият живот

отново да съм дон Кихот!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Янков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...