13 февр. 2024 г., 10:25

Защо?

788 1 0

Не ме боляха двата дроба,

сърце, главата и корем.

Вярвай, далече съм от гроба,

от опелото пък-съвсем.

 

Ала вси защо желаят

за мен настъпил да е краят

и аз да съм в небитието?

Да ме няма, общо взето!

 

На хора много аз помогнах,

в живота дадох им аванс.

Егото си превъзмогнах

и стоях отзад, в миманс.

 

Пари не исках и облаги,

нито приказките благи.

Пък който беше настрани

гледа да ме нарани.

 

Човешка някаква природа!

А аз се чудя и до днес

каква е тяхната изгода

да ми гонят те карез?

 

Не съм Христос, но опрощавам.

За враговете се раздавам.

Дано във другият живот

отново да съм дон Кихот!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Янков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...