Не ме боляха двата дроба,
сърце, главата и корем.
Вярвай, далече съм от гроба,
от опелото пък-съвсем.
Ала вси защо желаят
за мен настъпил да е краят
и аз да съм в небитието?
Да ме няма, общо взето!
На хора много аз помогнах,
в живота дадох им аванс.
Егото си превъзмогнах
и стоях отзад, в миманс.
Пари не исках и облаги,
нито приказките благи.
Пък който беше настрани
гледа да ме нарани.
Човешка някаква природа!
А аз се чудя и до днес
каква е тяхната изгода
да ми гонят те карез?
Не съм Христос, но опрощавам.
За враговете се раздавам.
Дано във другият живот
отново да съм дон Кихот!
© Георги Янков Все права защищены