31.05.2024 г., 1:13

Защо

694 0 0

 

В различните посоки на света сме

и път назад 

не съществува,

трябваше да продължа, нали? 

 

Всеки ден душата ми гори до кръв, 

вървя, но защо усещам, 

че плаващи пясъци държат краката ми, 

защо се давя в мрак, 

защо дишането е изпитание за мен? 

 

Защо сънувам те

и шепна твоето име всяка нощ, 

защо си лек за всяка рана? 

 

Защо очите ти, 

които гледаха ме с обич и грижа все още търся, 

защо докосването ти

запалващо огън по мен ми липсва, 

защо смехът ти още е любимата ми мелодия? 

 

Защо не мога времето да върна

и пак да сме под лилавото небе, 

защо не мога времето да върна 

и отново да се смеем? 

 

Ден след ден

ще боли,

но ще се науча да летя и сама. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Божанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...