31 мая 2024 г., 01:13

Защо

696 0 0

 

В различните посоки на света сме

и път назад 

не съществува,

трябваше да продължа, нали? 

 

Всеки ден душата ми гори до кръв, 

вървя, но защо усещам, 

че плаващи пясъци държат краката ми, 

защо се давя в мрак, 

защо дишането е изпитание за мен? 

 

Защо сънувам те

и шепна твоето име всяка нощ, 

защо си лек за всяка рана? 

 

Защо очите ти, 

които гледаха ме с обич и грижа все още търся, 

защо докосването ти

запалващо огън по мен ми липсва, 

защо смехът ти още е любимата ми мелодия? 

 

Защо не мога времето да върна

и пак да сме под лилавото небе, 

защо не мога времето да върна 

и отново да се смеем? 

 

Ден след ден

ще боли,

но ще се науча да летя и сама. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николина Божанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...