31 мая 2024 г., 01:13

Защо

690 0 0

 

В различните посоки на света сме

и път назад 

не съществува,

трябваше да продължа, нали? 

 

Всеки ден душата ми гори до кръв, 

вървя, но защо усещам, 

че плаващи пясъци държат краката ми, 

защо се давя в мрак, 

защо дишането е изпитание за мен? 

 

Защо сънувам те

и шепна твоето име всяка нощ, 

защо си лек за всяка рана? 

 

Защо очите ти, 

които гледаха ме с обич и грижа все още търся, 

защо докосването ти

запалващо огън по мен ми липсва, 

защо смехът ти още е любимата ми мелодия? 

 

Защо не мога времето да върна

и пак да сме под лилавото небе, 

защо не мога времето да върна 

и отново да се смеем? 

 

Ден след ден

ще боли,

но ще се науча да летя и сама. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николина Божанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...