Защо?
защо тупти от щастие сърцето,
щастливи ли ще бъдем ний до края,
любов ще има ли, ако си ти далеко?
Обичам те безумно, безгранично,
но наградена ли е любовта ми?
Ти винаги ме гледаш лаконично
и, смеейки се, вярваш в обичта ми.
Любими мой, сама не ме оставяй,
живей със мене, завинаги живей,
вземи ме във ръцете си и вярвай -
за миг спокоен сърцето ми копней.
Вземи ме ти във своята прегръдка
и отведи ме някъде далеч -
от чужди гласове дълеч, от чужда стъпка -
да бъдем само двамата под туй небе.
Да те целувам, както ти обичаш
и с мойте устни в твойте да заспивам,
да те сънувам, че към мене тичаш,
в прегръдка сладостна да те опивам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ПЕТЯ ГРИГОРОВА Всички права запазени
