ПАТРИЦИЯ-57 (ПЕТЯ ГРИГОРОВА)
45 822
19.09.2006 г., 2:01 ч.

Защо? 

  Поезия
824 0 6
Защо се влюбих в теб сама не зная,
защо тупти от щастие сърцето,
щастливи ли ще бъдем ний до края,
любов ще има ли, ако си  ти далеко?

Обичам те безумно, безгранично,
но наградена ли е любовта ми?
Ти винаги ме гледаш лаконично
и, смеейки се, вярваш в обичта ми.

Любими мой, сама не ме оставяй,
живей със мене, завинаги живей,
вземи ме във ръцете си и вярвай -
за миг спокоен сърцето ми копней.

Вземи ме ти във своята прегръдка
и отведи ме някъде далеч -
от чужди гласове дълеч, от чужда стъпка -
да бъдем само двамата под туй небе.

Да те целувам, както ти обичаш
и с мойте устни в твойте да заспивам,
да те сънувам, че към мене тичаш,
в прегръдка сладостна да те опивам!

© ПЕТЯ ГРИГОРОВА Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??