Дълго време мина,
но се още няма забрава.
Защо? Питам аз.
Защо все още си спомням за теб?
Търся отговора във тъмнината,
но така и не го открих...
Затворена дълго време във мрака,
сама обляна във сълзи.
Искам да си тръгна, искам да разбия стените
и отново лъчите да галят лицето ми...
Да чуя смехa, а не плачa
и всичките спомени да заличa.
© Гергана Георгиева Всички права запазени