ЗАЩО АЗ

Защо очаквам този звън,
а облаците неми вън,
така далечни - плуват към безкрая?
Че любовта докосна нас,
за първи път заплаках аз.
Защо те искам толкова - не зная!

Аз съм звезда,
ти си звезда,
някой приказно ни свърза
и от първата ни среща
здраво ни обвърза.
Във очите - небето,
скрити сме от света,
пресекват гласовете
и се чупи леда.
Бездомна съм, ничия.
А леглото - могила.
И не търся ключа.
Те са далеч, мила.
Усмихни се, спусни
над огледалото пердето.
Развикай се, изкрещи:
"Умирам, умирам, ето…"
Измъчена от лъжи,
се стопяваш в безкрая.
Ръката си положи.
Тя не трепери, зная
да отмъстя
2 на 2,
както искаше ти.
Но не казвай "Прости"
Никога - запомни.
Е, добре, е, добре.
Отмъщението ме зове.
Прахът само стои.
Умножавам по шест.
Не звъни, не звъни.
Уморих се от теб.
Не те искам вече!
Ти от мен се отрече…

Защо очаквам този звън
и облаците неми вън,
така далечни - плуват към безкрая?
Че любовта докосна нас,
за първи път заплаках аз,
защо те искам толкова - не зная!

Никога нищо.
Нищо не започвай.
С никого нищо.
Умирай, мълчи.
Не търси, не люби.
Не жали и не спи.
Никога никъде
никого не пускай.
Разделени от море
сънуваме вода.
Не е твое, нито мое.
Пулс нямаме сега.
Не, ти не си виновна.
Абонатът - свободен…

Защо очаквам този звън
и облаците неми вън,
така далечни - плуват към безкрая?
Че любовта докосна нас,
за първи път заплаках аз.
Защо те искам толкова - не зная!