28.12.2007 г., 8:59

Защо да не призная, че боли?!

1.1K 0 7
 

Защо да не призная, че боли?!

 

Боли от раните в душата ми...

Душата ми кръстосва в тъмнината, а теб те няма!

 

Боли от многобройните сълзи във очите ми...

Очите ми не спират да те пресъздават, а теб те няма!

  

Боли от търсещите отговор въпроси във главата ми...

Главата ми завихря се от нежните желания, а теб те няма!

 

Защо да не призная, че боли?!

Когато всичко в мен е пусто...

Когато всичко в мен боли...

 

Защо да не призная, че боли?!

Когато Теб те няма...

Когато всичко има Твоята сянка...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолет Гаджева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!болката...страхотно казано!Защо да не призная, че боли?!

  • "Боли от раните в душата ми...

    Душата ми кръстосва в тъмнината, а теб те няма!"

    От болката се раждат най-красиви стихове.
    И с болката най-дълго тлее спомена.
    След болката оставаме си истински.
    И живи - във прегръдката на болката...

  • МНОГО ЧУВСТВЕНО СИ ГО НАПИСАЛА...С ГОЛЯМА МЪКА!
  • Силен стих !!!
    Браво, Виолет !
  • Трудно е да признаеш точно това!В такъв момент съчинявам небивалици,само и само да не призная!Трудно е,иска се силен дух!Поздравявам те,ти решаваш!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...