Защо да не призная, че боли?!
Защо да не призная, че боли?!
Боли от раните в душата ми...
Душата ми кръстосва в тъмнината, а теб те няма!
Боли от многобройните сълзи във очите ми...
Очите ми не спират да те пресъздават, а теб те няма!
Боли от търсещите отговор въпроси във главата ми...
Главата ми завихря се от нежните желания, а теб те няма!
Защо да не призная, че боли?!
Когато всичко в мен е пусто...
Когато всичко в мен боли...
Защо да не призная, че боли?!
Когато Теб те няма...
Когато всичко има Твоята сянка...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолет Гаджева Всички права запазени