Dec 28, 2007, 8:59 AM

Защо да не призная, че боли?!

  Poetry » Love
1.1K 0 7
 

Защо да не призная, че боли?!

 

Боли от раните в душата ми...

Душата ми кръстосва в тъмнината, а теб те няма!

 

Боли от многобройните сълзи във очите ми...

Очите ми не спират да те пресъздават, а теб те няма!

  

Боли от търсещите отговор въпроси във главата ми...

Главата ми завихря се от нежните желания, а теб те няма!

 

Защо да не призная, че боли?!

Когато всичко в мен е пусто...

Когато всичко в мен боли...

 

Защо да не призная, че боли?!

Когато Теб те няма...

Когато всичко има Твоята сянка...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолет Гаджева All rights reserved.

Comments

Comments

  • !!!болката...страхотно казано!Защо да не призная, че боли?!

  • "Боли от раните в душата ми...

    Душата ми кръстосва в тъмнината, а теб те няма!"

    От болката се раждат най-красиви стихове.
    И с болката най-дълго тлее спомена.
    След болката оставаме си истински.
    И живи - във прегръдката на болката...

  • МНОГО ЧУВСТВЕНО СИ ГО НАПИСАЛА...С ГОЛЯМА МЪКА!
  • Силен стих !!!
    Браво, Виолет !
  • Трудно е да признаеш точно това!В такъв момент съчинявам небивалици,само и само да не призная!Трудно е,иска се силен дух!Поздравявам те,ти решаваш!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...