28 дек. 2007 г., 08:59

Защо да не призная, че боли?! 

  Поэзия » Любовная
855 0 7
 

Защо да не призная, че боли?!

 

Боли от раните в душата ми...

Душата ми кръстосва в тъмнината, а теб те няма!

 

Боли от многобройните сълзи във очите ми...

Очите ми не спират да те пресъздават, а теб те няма!

  

Боли от търсещите отговор въпроси във главата ми...

Главата ми завихря се от нежните желания, а теб те няма!

 

Защо да не призная, че боли?!

Когато всичко в мен е пусто...

Когато всичко в мен боли...

 

Защо да не призная, че боли?!

Когато Теб те няма...

Когато всичко има Твоята сянка...

© Виолет Гаджева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • !!!болката...страхотно казано!Защо да не призная, че боли?!

  • "Боли от раните в душата ми...

    Душата ми кръстосва в тъмнината, а теб те няма!"

    От болката се раждат най-красиви стихове.
    И с болката най-дълго тлее спомена.
    След болката оставаме си истински.
    И живи - във прегръдката на болката...

  • МНОГО ЧУВСТВЕНО СИ ГО НАПИСАЛА...С ГОЛЯМА МЪКА!
  • Силен стих !!!
    Браво, Виолет !
  • Трудно е да признаеш точно това!В такъв момент съчинявам небивалици,само и само да не призная!Трудно е,иска се силен дух!Поздравявам те,ти решаваш!
  • ...в твоята сянка
    тихо заспивам със
    болка в душата си...
    прекрасно...с обич за теб.
  • признай... хубаво е да показваш чувствата си... Много хубав стих!
Предложения
: ??:??