Защо дойдох
(При бай Илия. Беше един от най-добрите ми приятели, 16 години пълен инвалид.
Често ходех при него, бях от малкото му връзки със света, искаше ми стихчета и веднъж му написах това)
Защо дойдох...
Есента днес е мокра и зла.
Вятърът ме нахапа жестоко.
Дърветата ме наплюха с листа.
И реших, че съм мръднал, защото
голо клонче ми стори знак,
мръсна дума в небето прочетох,
на пазара видях Пастернак,
а в градинката - Чехов.
Площадчето мърляво, дрипаво, циганско.
Мръсно бельо по балконите.
Не можах да ги видя Вапцаров и Смирненски -
зърнах им само балтоните.
Звън на китара отнякъде счу ми се,
в рекламите като в стихове се заплеснах.
И - чудна работа! - някакъв юноша
пееше моите песни!
Накрая дяволът ме задърпа
след една изрусена брантия.
Но си рекох: по-добре в църквата.
А най-добре - при Илия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райчо Русев Всички права запазени
...)
