Защо държиш ръцете си в джобовете?
Защо ги арестува там?
Хвърли на времето оковите
и зареди ги с плам!
Защо държиш очите си затворени,
когато ме целуваш,спри!
Аз искам да ме виждаш цялата,
както преди.
Защо да слагаме мечтите в клетка,
когато времето лети,
пусни ги ,нека да се реят
и даже нови измисли!
Защо сърцето бие плахо,
нима се измори?
Аз мисля си, че всичко хубаво,
тепърва предстои...
© Маргаритка Харизанова Всички права запазени