Защо и как?

 Страдаш ти, човек.

                              Страдаш.

 Какво е скрил

                              векът

и смисълът на вековете

тук, под страдащия вик

   на многото

             и световете?

 Разкажи ни, болка,

          мъка,

               пустота!

Разкажи за хилядите

   безответни,

          за всичките тъгуващи,

                    за хората - мълвящи...

Защо?

Ти търсиш

          и виниш

за твоите грехове

          и нищото, и тях...

А те?

Те смятат същото

                        за теб!

Ние общото разделяме

          отново

на онези

          малки, мътни

и жестоки

          бляскави зърна.

          Как?

Ти не ще дадеш

-  захапал здраво

свойто малко щастие,

те не ще го разделят

ни с мен,

          ни с теб.

А ние – ние ще го съградим,

в бездна всепоглъщаща и

            непонятна,

отново в хиляди консерви

            ще затворим...

Като дух от старите

          кошмари

дори на морското мъртвило,

за теб,

          за тях

  - на бъдещето

     ще оставим!