Apr 17, 2010, 9:20 PM

Защо и как

  Poetry
626 0 0

                    Защо и как?

 

 Страдаш ти, човек.

                              Страдаш.

 Какво е скрил

                              векът

и смисълът на вековете

тук, под страдащия вик

   на многото

             и световете?

 Разкажи ни, болка,

          мъка,

               пустота!

Разкажи за хилядите

   безответни,

          за всичките тъгуващи,

                    за хората - мълвящи...

Защо?

Ти търсиш

          и виниш

за твоите грехове

          и нищото, и тях...

А те?

Те смятат същото

                        за теб!

Ние общото разделяме

          отново

на онези

          малки, мътни

и жестоки

          бляскави зърна.

          Как?

Ти не ще дадеш

-  захапал здраво

свойто малко щастие,

те не ще го разделят

ни с мен,

          ни с теб.

А ние – ние ще го съградим,

в бездна всепоглъщаща и

            непонятна,

отново в хиляди консерви

            ще затворим...

Като дух от старите

          кошмари

дори на морското мъртвило,

за теб,

          за тях

  - на бъдещето

     ще оставим!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Качов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...