Ах... защо китарата ти
свири за нея
и стиховете лирични
за нея редиш?
Всичко, за което
копнея,
е ред от сърцето си
да ми подариш...
Знам, че най-ненаситно
губиш ръце
в моите коси...
И знам, че дяволски силно
твойто сърце
крещи, щом в ада горим...
Възпламенявам ги.
Да... твоите демони ме желаят.
Смачквам, захвърлям ги.
Да... моите стихове пак те възпяват.
Ах... защо китарата ти
свири за нея?
Аз танцувам по-добре!
Името й недей да римуваш...
Всичко, за което
копнея,
е ред от твойто сърце,
за да съществувам...
Знам, че не разбирам всичко -
себе си и теб.
И знам, че не е и нужно -
понякога е просто късмет...
© Катя Всички права запазени