1.02.2008 г., 22:30

Защо ли?

740 0 6
 

Ставане - лягане,

покой и отново бягане!...

 

Стягане - отпускане,

разтоварване и отново препускане!...

 

Всеки ден отначало -

отново и отново в това сиво цяло! -

 

с живота непрестанно надпреварване,

докарване, скарване, "прекарване"...

 

До последни сили! -

за да не сме унили,

 

за да имаме повече,

за да "не се минем" - най-вече,

 

за да не сме тревожни,

все да сме осторожни,

 

като струни опънати,

на житейския път сме разпънати!

 

Защо ли?!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...