Защо ли

26.07.2014 г., 21:26 ч.

Поезия

374 0 1

Тъжно ми е и защо ли,

отлитна вече младостта.

В миналото любовта остана,

няма е за мен в света.

Навън е лятото горещо,

слънцето усилено пече.

Кръвта във вените завира,

бушува в нечие сърце.

Слънчогледи глави извиват,

с поглед слънцето следят.

Мирис на окосени ниви,

в простора птичките кръжат.

Зелено е, цветя ухаят…

животът е в разгара си нали?

С това, че остарявам

как сърцето да се примири?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.