Защо ли
Тъжно ми е и защо ли,
отлитна вече младостта.
В миналото любовта остана,
няма е за мен в света.
Навън е лятото горещо,
слънцето усилено пече.
Кръвта във вените завира,
бушува в нечие сърце.
Слънчогледи глави извиват,
с поглед слънцето следят.
Мирис на окосени ниви,
в простора птичките кръжат.
Зелено е, цветя ухаят…
животът е в разгара си нали?
С това, че остарявам
как сърцето да се примири?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Нейкова Всички права запазени
