Тъжно ми е и защо ли,
отлитна вече младостта.
В миналото любовта остана,
няма е за мен в света.
Навън е лятото горещо,
слънцето усилено пече.
Кръвта във вените завира,
бушува в нечие сърце.
Слънчогледи глави извиват,
с поглед слънцето следят.
Мирис на окосени ниви,
в простора птичките кръжат.
Зелено е, цветя ухаят…
животът е в разгара си нали?
С това, че остарявам
как сърцето да се примири?
© Лилия Нейкова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
