Тъжно ми е и защо ли,
отлитна вече младостта.
В миналото любовта остана,
няма е за мен в света.
Навън е лятото горещо,
слънцето усилено пече.
Кръвта във вените завира,
бушува в нечие сърце.
Слънчогледи глави извиват,
с поглед слънцето следят.
Мирис на окосени ниви,
в простора птичките кръжат.
Зелено е, цветя ухаят…
животът е в разгара си нали?
С това, че остарявам
как сърцето да се примири?
© Лилия Нейкова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
