Защо ли...
Защо ли, болко, си избрала
за свой дом моята душа,
защо се стелиш върху мене
като студена есенна мъгла?
Понякога си тиха и смирена,
друг път идваш във сълза,
бушуваш като силна буря,
вярна си приятелка във самота.
Понякога и аз те приласкавам,
с тиха нежност те приспивам.
Но дори когато те помилвам,
ти, болко, никога не си отиваш.
Знам, че с мене винаги ще бъдеш,
по оня път нагоре ще ме следваш.
Но ти умееш да се връщаш,
спокоен дом отново ще намериш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
