4.01.2008 г., 10:21

Защо ли Бог ме е създал

939 0 9

 

Защо ли Бог ме е създал?
Той правел всичко със промисъл!
Напрегнах се да разбера
каква за мен е имал мисъл!

Бих искал да ме е създал -
света му чуден да погледам,
за да обичам, да творя,
и двама сина да отгледам!

Но може би ме е създал - 
жена ми за да се тренира
как да ругае - върху мен,
и за слуга да ме третира!

За мъки ли ме е създал?
Да нося във сърцето рана?

А може би ме е създал,
за да се влюби в мен Светлана!

Ех, само, ако бе така!

Но няма начин как да стане!

Навярно Бог ме е създал -
с мен червеите да нахрани!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ти ме разби тотално с този стих!!! Трябва да напиша разказ за теб, за да видиш лесно ли ми е!!! Когато написа първия стих посветен на моята особа, бях на концерт на любимия ми Филип Киркоров. Слушам песните, а си мисля за теб. С какво толкова съм заслужила твоето внимание?! Не разбрах на концерт на Киркоров ли бях или Ангар беше на сцената...Но това трябва да се опише.
  • Благодаря ви за оптимистичните тълкувания и пожелания!
    Просто трябва да сме щастливи, че сме се родили и живели - това само по себе си е късмет и щастие!
  • Да, много горчив край!
    А до него могат да се случат
    толкова хубави неща!!!!!
    Пожелавам ти ги!
    СЛАВИ
  • докато четях преминах от крива усмивка към горчивина ... Страхотно!
  • не , Ангар, ти си тук с мисия...
    и си необятна вселена...както всяко човешко същество...
    с обич за теб.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...