Защо ли искам да те имам?
Тъй нежно те бленувам аз,
любов от тебе с шепички да взимам
да я пазя, реликва тя да е за нас.
За мен си твърде непознат,
но аз изграждам те в образ невероятен:
понякога си твърде опакат,
но в мислите ми си мъж галантен и приятен.
Не зная дали ме искаш
такава, каквато съм?
Понякога с море обидно ти ме плискаш,
а друг път ми правиш серенада в моя сън.
Дали да те познавам или не,
това са мисли, спохождащи ме неотлъчно,
нека опознаем и лицата си добре
връзката в душите сякаш ще се скъса благополучно.
© Мими Всички права запазени