Защо ли не послушах аз Бодлер
ЗАЩО ЛИ НЕ ПОСЛУШАХ АЗ БОДЛЕР,
безпаметно веднъж да се напия?
Той бил екстравагантен кавалер
и провокатор, без това да крие.
Защо показвах своя женски страх?
Аз чашата не бих ли пресушила?
Върховен миг така не изживях,
а радостите бях си забранила.
Наливаха ми. С властен тон "До тук!"
нивото на защита определях.
Животът-сервитьор на мен напук
поднасяше все трезвите недели.
Ни пълна чаша, ни съдба с любов!
От дъното - два пръста. Толкоз пиех.
И смешен днес е късният ми зов,
готов и гордостта ми да убие.
Щом кръчмата на дните си пред мен
безцеремонно времето затвори,
Бодлер ще ме посрещне изумен
на оня свят и, без да проговори,
единствено със погледа пиян
ще пита той дали не съжалявам.
- Разбрах! - ще кимна. - Беше пропилян,
живота, който не дооценявам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
