6.02.2011 г., 2:52 ч.

Защо ми е съдба такава? 

  Поезия » Друга
1520 0 0
Защо ми е съдба такава?
Като затворена ханджийска порта,
заключена с огромен катинар,
без думи и усмивка,
за кой ли път пореден
безчувствено посреща ме Съдбата.
Тя няма даже раните
със сълзи да промие,
с мехлем от обич да намаже,
с любов да ги превърже.
Не чакам и да ми покаже
заложени по пътя ми капани, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Предложения
  • Не ме интересува кой си ти – ни име, нито образ ме привличат. Гласът ти като вятъра шепти и изгревът...
  • На върха на иглата застанал, триста дяволи дишат в тила ми. Запокитвам в небесната яма любовта и над...
  • Нарами ли торбата за из път, Човече жив, от човекопотока? Звезди ти светят да те отведат, но пътят.....

Още произведения »