11.11.2004 г., 17:47

Защо ми причиняваш Това!!

2.9K 0 4
Ден по ден всичко отлита,
Само аз с тоя и те чакам,
Моята душа от болка залита,
Болка, болка от самота,

Тази болка не минава,
Защото тази болка си ти!
Моята душа на теб се отдава,
Ала ти я отблъскваш!

Казваш “Обичам те”
Ала не го показваш,
“Скъпа” наричам те,
Ала не го оценяваш!

Трудно е да го кажа Но,
Трябва да ме разбереш,
Че болка ми причиняваш,
Иска да видя сега каква ще “Речеш”!

Болката която ти ми причини е дълбока!Не може така да продължава!Не мога ,може и да прекалявам, ала иначе няма да разбереш какво чувствам!!Що за болка се тай!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стивън Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • мн е добро
  • Ами виж сега, възможно е да е заради техническата страна на стиха, която определено не е много добра. Има едно римуване на "обичам те" - "наричам те", което за песен на Азис може да е много добро, но за сериозен стих не попада в областта на добрия стил. Това, че някой е гласувал с 3 не означава, че трябва да се сърдиш или отказваш, напротив, означава, че ти трябва още практика, за да се ошлайфаш стилово. Добре е да не римуваш думи с общ корен (например отлита - залита), а да търсиш малко по-оригинални решения. Наивитетът при римуването е допустим, но точно тази рима, която дадох за пример не е допустима.

    Също така римиката не е нещо, за което трябва да се воюва с езика "на живот и смърт", вместо да правиш извращения с идеята си по добре обърни внимание на ритмиката - добрия ритъм и присъствието на мелодия в стиха, покриват липсата на рими при белия стих, но и при класическите форми на поезията, в които очевидно си се насочил, това правило е валидно.

    Също така не е зле да правиш обобщение на идейно- емоционалното послание. Даже бих казал, не че не е зле, а че направо си е задължително.

    Друго нещо на което ще се опитам да ти обърна внимание е градацията. Човек не обича да чете монотонни неща. Може би с една ретроспекция към големите ти надежди би могъл да внесеш малко динамика в чувствата и по този начин да избегнеш монотонността, която в случая не подсилва внушението за болката, която изпитва лирическият герой, а дразни претенциозността на читателят, който е чел малко повече поезия от санитарния минимум.

    Не на последно място, си мисля, че трябва да поставя оригиналността. Дори една до болка позната идея, като тази, която виждаме в този стих би могла да се предаде по един нестандартен начин. Вярвам, че ако не се опитваш да подражаваш, а си изградиш един самобитен стил, ще спечелиш немалко овации, дори от най-претенциозните читатели.

    Ако това изложение не ти е изяснило, защо някой би гласувал с 3, значи съм трякал напразно по клавиетурата. Аз няма да гласувам, имайки предвид, че за възрастта ти, която говори за недотам богат опит не само в поезията, но и в живота, пишеш значително свежи и в никакъв случай неприятно.
  • мерси и за 3-ката само ако може да ми кажете защо е ??
  • мерси за 6-тицата от които и да е

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....