Защо напразно се надявам?
Залезът прибира светлината,
заключва я в кутийка от мрак,
страхът пак чука на вратата
и аз в себе си се скривам пак.
Но залезът ли затъмнява
или спуснатите мои щори?
И дали наистина страха долавям,
течащ навън от всяка пора?
Или самата аз. Сама ли си го причинявам?
Сама ли плаша се така?
Дали защото в себе си се затварям
или защото ме е страх от страха?
Празна съм, объркана и жалка,
уплашена, заключена във тъмнина,
налага ми се, но съм малка, твърде малка,
за да справя самичка със света!
Помогнете, моля! Помогнете!
Майко, татко, аз се самоунищожавам!
Гаджетата и работата за миг забравете!
Ох... защо ли още се надявам?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петето Всички права запазени
