З А Щ О Н Е М О Г А
Защо не мога още аз да те открия?
Не чуваш ли ти мойте тихи вопли?
Лице разплакано връз твойта гръд да скрия
и мъжка ласка с нежност да ме стопли?
След толкова години срещи с хора разни,
които гледат ме с очи студени, ледни
и приказките и надеждите напразни,
какво да чакам в дните си последни?
Но как сега от този свят да си отида,
когато още теб не съм видяла?
Все тебе търсеща и все не те открила,
а все за тебе цял живот мечтала!
© Анка Келешева Всички права запазени