Не пуша, за да скрия сълзите си.
Не пуша, за да имам време да размислям.
Не пуша, за да глътна тъй прибързано
напъпила на устните ми мисъл.
Не пуша да се крия зад цигарата.
Не пуша, за да си посветя с огънче.
Дори запалка в джоба си не слагам,
за да не търся после заместително бонбонче.
Научила съм се отдавна да не плача,
да мисля бързо, бързо да решавам;
с безмерна смелост аз гърди да пъча,
за каузата си да се сражавам.
И огън знам как инак да запаля,
така че да ни стопли двама.
Единствено не се научих още
да стисна зъби и да бъда няма.
© Павлина Гатева Всички права запазени