Защо обичам?
Защо обичам?
Облива бавно сълзата раната
горчива... Нежно я докосва и я
доубива! Сърцето безмълвно немее,
тупти без надежда и се врича
- защо ли реално обича?!
За да чувства веч само страдание?
За да моли за миг обич във вечността?
За да линее между плач и стенание?
За да мисли за грях любовта?!
И да сливам истина и лъжа,
сляп, ням и глух да си,
ще разбереш как кинжал
в себе си държа... и как сама
прорязвам си душата, ще прозреш!
Писък един ме само разделя
от смърт и живот...
Близо е краят - пределът
без жадуваната капка любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Андреа Емилова Всички права запазени
, а тези могат да обичат...
