14.03.2005 г., 11:40

Защо плачат върбите...

3K 1 10
Една върба във долината
вие жално голите си клони.
Студът настанал на земята
последните листенца рони.

Сиво беше всичко покрай нея,
сама бе тъжната върба,
далече птици плахо пак се реят
и всичко е една тъга.....

Върбата бавничко отпуска клони
към сивата и прашна земя
и листенце след листенце рони -
там, където не никне дори и трева.

Тук, във маранята влажна
се стича сълза по стъблото.
А смъртта се прави на важна,
изтрива сълзата с крилото.

Горката върба погива бавно
и рони сълзи в сумрака,
но животът изживяла си е славно,
нищо, че сега се разплака.

Тежка бе смъртта й бавна.
Самота я бе обвила в стон,
сама живееше от толкова отдавна,
че тази смърт награда бе, а не погром.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А-идва ми нама и друго - че обезателно трябва да четеш други поети, за да разбереш къде си ти и как може да станеш по-добър в писането!
  • ...И вече зная - само силно чувство
    може да роди изкуство!
    /това е от един мой сонет/
  • Е, аз имам предвид накъде вървят нещата, а почнеш ли да копираш - вече не си поет!А що се отнася до индивидуалността, то ти си я имаш!
  • "чети повече класика и съвременни поети и ще разбереш още много неща..." а пък аз си мислех, че трябва да изразиш чувствта си в стиха,а не да копираш някой поет и да си без индивидуалност. Освен това, това стихотворение е писано с общи "усилия" с една приятелка. Както и някои други, които ще публикувам по - натам като ги намеря. Другите обаче са на любовна тематика - "стара рана", "безмилостна любов" и "като струни на китара 2". Някои съм публикувала вече
  • Вярно е не съм чак такава кака, както се изразяваш, но пък всеки има право на свое виждане...И ако решиш да се самоусъвършенстваш, чети повече класика и съвременни поети и ще разбереш още много неща...Пък и както казваш, годините не са най-важното, важното е да умееш как да се изразиш...Просто отстоявай себе си!Но ако се замислиш над думите ми, е, значи след време може да очаквам твои неща и по вестниците...А вече може и да си печатала в някой, не знам...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...