Защо плачат върбите...
Една върба във долината
вие жално голите си клони.
Студът настанал на земята
последните листенца рони.
Сиво беше всичко покрай нея,
сама бе тъжната върба,
далече птици плахо пак се реят
и всичко е една тъга.....
Върбата бавничко отпуска клони
към сивата и прашна земя
и листенце след листенце рони -
там, където не никне дори и трева.
Тук, във маранята влажна
се стича сълза по стъблото.
А смъртта се прави на важна,
изтрива сълзата с крилото.
Горката върба погива бавно
и рони сълзи в сумрака,
но животът изживяла си е славно,
нищо, че сега се разплака.
Тежка бе смъртта й бавна.
Самота я бе обвила в стон,
сама живееше от толкова отдавна,
че тази смърт награда бе, а не погром.
вие жално голите си клони.
Студът настанал на земята
последните листенца рони.
Сиво беше всичко покрай нея,
сама бе тъжната върба,
далече птици плахо пак се реят
и всичко е една тъга.....
Върбата бавничко отпуска клони
към сивата и прашна земя
и листенце след листенце рони -
там, където не никне дори и трева.
Тук, във маранята влажна
се стича сълза по стъблото.
А смъртта се прави на важна,
изтрива сълзата с крилото.
Горката върба погива бавно
и рони сълзи в сумрака,
но животът изживяла си е славно,
нищо, че сега се разплака.
Тежка бе смъртта й бавна.
Самота я бе обвила в стон,
сама живееше от толкова отдавна,
че тази смърт награда бе, а не погром.
© Яна Ангелова All rights reserved.
