Недей ми се прави на силен! Не бива!
Сълзите понякога толкова значат...
Излей ми очите си – тежко-горчиви,
макар че мъжете по принцип не плачат.
Макар че мъжете са дяволска орда –
обяздили чувствата черни ездачи.
Светът ги обича, защото са горди,
светът им се кланя, когато не плачат.
Но ти заплачи върху моята ризка –
да плачеш от обич е толкоз човешко.
Не вярвам на думи – сълзите ти искам!
Те могат да бъдат от клетва по-тежки.
Щом види очите ти – течни огньове,
смъртта ще спре на въздишка от гроба
и всичките силни и зли нелюбови
ще паднат удавени в толкова обич.
Какво, че светът ще те гледа с насмешка,
защото за него си слаб и изгубен!
Мъжете не страдат за глупости... Грешка!
И Дявола плаче, когато е влюбен!...
© Ники Комедвенска Всички права запазени